До този момент, ГЕРБ не успяха да прокарат нито един читав закон, от който да има някаква сериозна полза, нито да прокарат някакви антикризисни мерки, които да регулират раздърпаната и разчитаща изцяло на външни инвестиции икономика.
Като казвам икономика, нямам предвид финанси, където също няма особено сериозно действия.
Не мога да вярвам на партия, която така или иначе нямаше свястна икономическа програма, а 1 месец преди изборите под натиска на опонентите си, лансира една “антикризисна”, състояща се от 2 страници А4 текст, и с нея и излагациите на конкуренцията си, успя да събере мнозинство в парламента.
Времето показа, че личните ми прогнози се сбъдват, а утъпканата пътека “кмет на столицата и неговите мурафети” се пренесе на национално ниво.
Фундаментално е, че страните по периферията на големите икономически общности влизат в рецесия последни, така и излизат от нея.България е класическият пример, малка страна на края на Европа, без собствено производство, без развито и конкурентно селско стопанство, с непрекъснато западащ туризъм, и некачествени услуги.За тежката промишленост не говорим изобщо, тя е както история, така и нерентабилна при липсата ни на полезни изкопаеми, леката така или иначе в глобален мащаб е в рецесия- къде заради свитото потребление, къде заради конкуренцията от развиващите се страни.
Въпреки, че на фона на всичко изброено, страната ни все пак има позиции и преимущества, никой не се наема да ги стимулира и развива.А и няма защо, да се развие един отрасъл е изключително непопулярно и трудоемко, камо ли да се реорганизират няколко, в които има някакво временно статукво, което добро-лошо към момента върши работа и може да бъде крепено още дълго.Човек гледайки развитието ни, по време на прехода остава с впечатление, че всяко правителство има конкретна задача, да съсипе точно определени отрасли.Започвайки от правителството на Филип Димитров което сбута енергетиката ни и разпарцаливи селското стопанство, минавайки през Жан Виденовото което съсипа финансовият сектор, стигайки до Иван Костов и разбиването на тежката и леката промишленост, големите транспортни и външно търговски фирми.За НДСВ и ДПС в коалиция и следващите няма какво да говорим, те са прекално пресни, само ще споменем енергоразпространителните дружества, енергетиката като цяло и телекомуникациите, тъй като те са най-явни, най-мащабни, най-масови и от тях най ни боли.Последното се случва поне веднъж месечно.На същите тези +БСП се пада в голяма част досмачкването на каквото бе останало от селското стопанство, ловният и горски бизнес, окрупняването на мутризацията на туризма и мигрирането и от дребен крайплажен мародер до голям заменков унищожител на природа, реформата от най-голяма и най-добре снаряжена армия на балканите (изключая Турция), към най-малка и най-зле материално и оръжейно снабдена такава.Дори и нелегалната АОК превъзхождаше БА числово с над 100%.Изцяло заслуга на членовете на тройната коалиция в едно или друго правителство, е окончателната съсипия на черноморието и планините, гаврата с държавният резерв и европейските фондове.Сякаш всичките правителства дотук имат за цел не просто да крадат, а умишлено да ни държат бедни, като суркат под мишница всичко до което могат да се докопат, а нарочно не усвояват пари които стоят на границите ни, и викат “вземи ни”.И суркането им е такова, че унищожават всичко до което се докопат, сякаш днес-утре над държавата ще се стовари старозаветен потоп, а те са си купили местата в ноевият ковчег и само чакат да видят как балъците ще се издавим, стиснали недействителни бюлетини в ръка.Положението напомня на филм на ужасите, в който отраслите като упоени хора висят в пашкул и губят сила и жизненост, докато зомбито или гигантският паяк-правителство, не дойде на кеф да ги дегустира и да ги довърши окончателно.
Показателно е, че всичките тези реформи минават под завещаните от Иван Костов принципи - държавата е лош стопанин, за да се просперира трябва частник да пипа.Което вместо да ражда стимули за труд, на наша почва ражда стимули за корупция, а разследванията протичат по формула, завещана и развита до съвършенство от друг наш управник- Симеон Втори- комисия която 6 месеца да се пипка и да провежда разследване, чиито изход е предварително ясен, но за сметка на това медиен и народен интерес към него са се варирали от прясно избълвана от вулкан лава, до мъртвите сибирски полета през месец декември.Отчасти поради новите скандали които никога не липсват, отчасти поради това, че всички си знаят какво точно ще се случи накрая, и на всеки му е писнало да му пука, за неща които така или иначе не може да промени.
Тъй като в момента тече последен срок за усвояване на европейски пари, ГЕРБ не се представят кой-знае колко по-зле от предшествениците си.За повече от половин година управление, все още нямат ясно становище дали ще строят или няма да строят АЕЦ, дали ще има тръба през страната за петрол или няма да има такава, и ако има- коя точно тръба ще е, и къде ще минава.
Приоритетите на новото правителство са реформи, които до този момент в България са крайно глупава теза, тъй като нито една проведена реформа не е минала без скандал, кражби и частично или изцяло съсипване на реформираната част на тялото.
Отново реформите обещават кастрация на сектори, уволнение на хора без достатъчна квалификация и от раздути щатове, тъй като това лесно ще премина под одобрителният рев на тълпата, сякаш държавата досега се погрижи тези сектори да станат ефективни или по-малко неефективни, и тези хора да започнат да вършат работа, вместо само да подпират бюрата.Вместо възстановителна и оздравителна програма, вместо стимулиране и модернизиране, отново се обръщат празни джобове, вдига се лозунг -”комунистите откраднаха всичко”, и се започва сеч - къде насочена, къде не, но активно минаваща през медии, със задължителното присъствие на две-три мутри като премиер, вътрешен министър или финансов такъв.Дотук резултатите са нулеви, голямата гордост на правителството е минималният излишък, който се оказа, че е минимален в рамките на няколко дни, тъй като след това бюджета отново се развърза за лични лекари, за плащания на фирми и лекарства и какво ли още не.
Сега на прицел са :образование, здравеопазване, инфраструктура.Това са най-куците за реформи отрасли, за първите два няма кой-знае какво финансиране от европейският съюз, поне не такова каквото е нужно за да реформираш цял отрасъл.И образованието и здравеопазването са в критично състояние, първото все още имат накакъв вътък - има училища, сграден фонд поне - колкото щеш. има академия на науките, има игрища, почивни бази, мотаят се все още някакви там кадри.Запазен е и спомена на предишните поколения, които са учили не просто за да се изучат, а за да научат.Същото е положението и със здравеопазването-малка България има 4 медицински университета и 7 медицински колежа- предимно клонове на университетите.За сградният фонд и материалната база на здравеопазването да не говорим, има си всичко което му трябва да е конкурентно освен едно - ред и организация.
Когато американците искат да инвестират някъде, казват, че гледат само три неща -мениджмънта, мениджмънта и пак мениджмънта.
Дано не погледнат насам.
Към днешна дата, правителството се е вкопчило най-силно в инфраструктурата.Това им е най-лесната за развитие, най-добра за политически маркетинг и най-благодатна за пъчене с резултати област.Има европейско финансиране, желаещи за изпълнение, гарантира се усвояването на фондове в големи суми, което вдига много процентите успеваемост, неквалифицираната работна ръка която е критичен гласоподавател е доволна-има работа, има маро, и накрая и собствениците на коли които са голяма част от активните гласуващи вижда, че се прави нещо.Качеството е трудно проследимо, но ако я свърши премиерът такава каквато е сега в София след зимата, то е по-изгодно да си частник в поправката на магистралата, вместо да я строиш.В първият случай все някой може да ти поиска сметка, във вторият -ще имаш непрекъсната работа за дълго време напред.
Правителството обеща да се захване с три магистрали-”Тракия”, “Марица” и “Люлин”.Логично и резонно, те са както най-лесни, така и много важни.Магистрала “Тракия” е болката на цяла България, тъй като през този път минава най-тежкият трафик.Останалите за дострояване 100 км са нито толкова важни, нито толкова интересни, нито пък гарантират голяма печалба, поради наложителното избягване на скандал, и търсене на лесна реклама, което е голяма степен обяснява лесният избор на толкова ниска оферта.Въпросните сто километра минават през почти изцяло отчуждени терени, с готово измерване и стоящи от години проекти, така че, предложената цена не е и кой знае колко учудваща.Подобно е и положението с “Марица”, и там няма много мостове, никакви- тунели, и завършването и е въпрос на малко организация, не много средства, всичко това - с добри резултати като например, канализиране на целият европейски коридор 8 по магистрални пътища, в това число - и отклонението му до Капитан Андреево.Цялата галимация ще струва грубо около 300 млн лв, биенето в гърдите и рязането на ленти ще е като за 3 милиарда.
С магистрала “Люлин” драмата е друга, там строи фирма избрана от конкуренцията, която системно и грубо нарушава както българските закони, така и моралните такива, има огромни злоупотреби и този който ще е опере пешкира, ще бъде мразен както от цяла София, така и от Перник, градове важни и стратегически.От друга страна има осигурено финансиране, все още има някакви шансове да се завърши ако не много, то полу успешно и в двата случая управляващите няма да загубят кой знае колко.След като парите не отиват в близка до тях фирма, могат да си позволят и да загубят, при това- спазвайки правилата.
Ако това са приоритети, то българската икономика е дребна, много дребна.Магистрала “Хемус” е скъпа, “Струма” - тегава заради защитените територии, и двете са бавни за строене заради релефа и ще глътнат много пари, а резултатите им са много-много далеч.Няма спор в това, че някой ден и до тях ще се опре, но за момента се гони нещо по-бързо и ефектно, а не дългосрочно и основополагащо.Нищо, че целият внос от Китай минава през Гърция, целият речен - през Видин и Русе, а по-голямата част от морския - през Варна, и към всичките тези градове не води нито един свестен път, а само ремонтирани двулентови соц. шосета.Оправданията са:кризата, комунистите, и кака Кера курвата, която карала колело край кварталното кино.
А другите две болки, останали частично живи - образование и здравеопазване.При тях сценарият също е ясен - режи, сечи, коси, уволнявай, събаряй, приватизирай.Не казвам, че от това няма нужда, казвам, че отново ще бъде направено както преди - с размах, с пи-ар, с показност, с противоборства и протести, с даване на лиценз за частна дейност там, където държавната ще бъде намалена или ще изчезне.И отново като доказателство за това колко правилно се постъпва, ще се сочат потупванията по-рамото от Световната банка, и растящият ни кредитен рейтинг при двете и уродливи отрочета - Муудис и Стадарт енд Поор.С който кредитен рейтинг ще може да потребяваме кредити, които евентуално ще връщаме когато…..ами когато имаме пари.Тоест като падне валутният борд.Като пътем ще въведем “Пайниър”, “Синджента” и “Монсанто” за да създадем генно-модифицирано земеделие, ще орежем правата на потребителите за да върви бизнеса по-добре и без спънки, няма да реформираме съдебната система за да не забатачим допълнително продаващите, и ще намаляме ДДС с по-половин проццент, което ще бъде на момента абсорбирано от големият бизнес- защото нито хлябът, нито тока падна с половин процент, нито тези които продават малко ще усетят този половин процент чувствително.
За сметка на това, поздравявам гърците, които макар и косвено, успяха да закопаят нашето правителство с протестите си.Политиката на ГЕРБ, за добър кредитен рейтинг, между другото теглене на заеми и строене на инфраструктура с политика на стабилно растящ БВП от същото това строителство и приватизация, няма как да се сбъднат ако не влезем в еврозоната и не приемем еврото за официална валутна единица - респективно не освободим фискалният резерв от тежеста на валутният борд.Защото тогава, и само тогава, изтеглените заеми натикани в асвалт и с лихви платени от бързата приватизация на сграден фонд и други активи няма да съборят и без това кьопавият български платежен баланс.
Европейската централна банка реагира много остро на твърденията, че Гърция преговаря с Международният валутен фонд за заем.Европа от край време спазва ограничения за големият американски бизнес, предвид склонноста му на скакалец да оплюсква всичко до което се докопа, и да остава пеплища след себе си, както и към неговите татко и мама - МВФ и СБ. Преди време с подобна политика, Европа се опази от японците, наскоро - частично и от китайците, а сега се драпа с американците, както на икономическо, така и на финансово ниво.ГМ-храните и курса на долара са показателни за конфликта, гърците се усетиха и отрекоха за преговори.В южната ни съседка, държава и бизнес са силно оплетени, и ако държавата е кораба, то бизнеса са платната които усещат от къде духа вятъра, и добре повеждат кораба накъде трябва.На ЕС и е достатъчно, че в последната година, Румъния се натика с 3.3 милиарда долара дълг към МВФ, дълг чието управление и връщане ще лежи на плещите на цялата еврозона, чрез пряко или косвено стимулиране на държавата-членка.Докато в случая с Румъния нямаше какво толкова да се стори, то в случая с Гърция която се пада глезеното дете на евросъюза, чиито БВП е 240 млрд. евро а приходите в бюджета - 120 млрд евро и пак е пред фалит.За сравнение - при по-голяма площ и малко по-малко население, за миналата година БВП на България е 40 млрд евро - 12 пъти по-малко от малка Гърция.Затова, непослушните деца ще бъдат наказвани.И в този списък, попада и България.Тъй като сегашното правителство, се надяваше на кризата да озапти инфлацията, което е третият по важност критерии за приемане на еврото -т.нар “критерии от Маастрихт”.Той не е в пряка зависимост от държавата, защото се измерват трите най-ниски стойности на инфлация на държави членки, като искащата да приеме еврото страна трябва да е под тези стойности.Второ място се отдава на държавният дълг, който не е много голям, и не е трудно да бъде сведен до поносими граници, с едно по-консервативно управление, в рамките на няколко години, особено при положение, че се вихри приватизация и разходите намаляват.Най-важният критерии разбира се, е дефицита на бюджета, който не трябва да е повече от 3%.Именно затова Бойко Борисов и Симеон Дянков проглушиха ушите на света, за “балансирания и стабилизиран бюджет”.Другите критерии за лихвите по ДЦК и разликата на официалната валута по курс с еврото - и двете са пряко зависими от валутният борд, и поради това - лесни за управление.И шапка на тояга, ето го еврото, ето ги 14 милиарда лева за харчене, ще има за всички от сърце.Спонсориране - осигурено чрез лобистки закони, които да наливат инвестиции в страната, през дупки като ГМО, енергетика, военно-промишлен комплекс (ПРО например), пари които се водят привлечени инвестиции, а не заеми, крепят макро-рамката, но не дънят бюджета.От там- раздържавяване на разходите, приходи от приватизация, високи приходи- ниски разходи, орязване на социалните плащания и много други еквилибристики, балансиран бюджет, ниска инфлация (каква инфлация като и така не стигат парите за всички), падащ държавен дълг.Разбира се, това ще стане по-лесно при криза, безработица и евтин ресурс, неща необходими както на едва стъпващата американска, така и на разклатената българска икономика.Разбира се, потърпевш ще е народът, но той е свикнал да чака - освобождение, добър цар от народа, второ освобождение, обединение, комунизма, демокрацията, еврото, а може и нирвана да дочака с тези темпове.
Да, да ама не.
Разковничето на всичко това, влизането в ERM2, започва да напомня на прословутото ни влизане в евросъюза по-царско време.Въпреки “политическите връзки” на царя, то се поотложи, а той не можа да събере цялата полза от посипалите се евро пари.Наложи се да си ги раздели с други.Европа не спи, въпреки прословутата си мудност, когато се налага действа тежко и безкомпромисно.Така че, едва ли ще влезем по-терлици е ERM2, въпреки небивалият мерак на управляващите.
Разбира се, вината си е изцяло тяхна.Нямат никакви планове за стабилизация или стимулиране на икономиката, освен маркетингови и то краткосрочни.И това си личи, сякаш е изтипосано на билборд.Сега ще се наложи да поработи в друга посока, защото само с лобиране няма да се мине - прекалено много се събра, пари да се изливат в неподготвени за тежестта на единната валута държави.Гърция е не просто поредната, а вероятно последната получила такъв компромис.
Единственото което може да прозвучи като утеха, е че има една константа в случая.И това е този който ще изнесе на плещите си всичко това.А това е народа.Но ние някак си го знаехме и от преди.
